Интересен начин да превърнете есенните листа в рози...
Провери докъде можеш да стигнеш...
вторник, 16 ноември 2010 г.
неделя, 7 ноември 2010 г.
вторник, 12 октомври 2010 г.
неделя, 3 октомври 2010 г.
Легенда за розата
ЛЕГЕНДА ЗА РОЗАТА
Седяхме бродяги, след път уморени
на маса в крайпътния хан,
а вино горещо в нашите вени
дари ни покоя мечтан.
И нейде сред кикот и врява кръчмарска
звучеше и песен една
за призрак самотен, намерил отдавна
една малка роза в снега.
Той дълго витаел в земите отвъдни
без спомен, жесток и суров
и кротко нехаел за дните си бъдни
забравил мечти и любов.
И както се носел срещу ветровете
учуден един ден съзрял
измръзнала роза там сред снеговете
и сепнал се, мигом се спрял.
Той взел я, докоснал я - "още е жива"
си казал и пак полетял
към замък далечен в царство красиво,
в който таз роза прибрал.
В стара камина той огън запалил,
а розата в чиста вода
до себе си сложил, до нея сам сгрял се
заспал и зачакал деня.
Но чул в съня си как цветето мило
го вика с човешки слова
"Аз жива съм вече, но хей, събуди се..
ужасно сама съм така...
Ти мен съживи ме, но ти дали жив си?
Какво да направя, кажи?"
А той я погледнал с усмивка и казал й
само това: "Остани..."
И грабнал я с призрачна нежност греховна,
намерил за себе си лек.
След цялата мъртва безплътност вековна
си спомнил - и той е човек.
А малката роза, до сълзи щастлива
на топло в студената нощ
с обич безумна, гореща и дива
на призрака дала живот.
И нейде все още щастливи живеят
забравили болка, тъга,
но спомнят си още за призрака бледен
и малката роза в снега.
Легендата свърши, дойде тишината,
а нея я слушах в захлас
аз, беден бродяга, таз песен запазих
и днес тук изпях я за вас...
Автор: неизвестен, от нета
Седяхме бродяги, след път уморени
на маса в крайпътния хан,
а вино горещо в нашите вени
дари ни покоя мечтан.
И нейде сред кикот и врява кръчмарска
звучеше и песен една
за призрак самотен, намерил отдавна
една малка роза в снега.
Той дълго витаел в земите отвъдни
без спомен, жесток и суров
и кротко нехаел за дните си бъдни
забравил мечти и любов.
И както се носел срещу ветровете
учуден един ден съзрял
измръзнала роза там сред снеговете
и сепнал се, мигом се спрял.
Той взел я, докоснал я - "още е жива"
си казал и пак полетял
към замък далечен в царство красиво,
в който таз роза прибрал.
В стара камина той огън запалил,
а розата в чиста вода
до себе си сложил, до нея сам сгрял се
заспал и зачакал деня.
Но чул в съня си как цветето мило
го вика с човешки слова
"Аз жива съм вече, но хей, събуди се..
ужасно сама съм така...
Ти мен съживи ме, но ти дали жив си?
Какво да направя, кажи?"
А той я погледнал с усмивка и казал й
само това: "Остани..."
И грабнал я с призрачна нежност греховна,
намерил за себе си лек.
След цялата мъртва безплътност вековна
си спомнил - и той е човек.
А малката роза, до сълзи щастлива
на топло в студената нощ
с обич безумна, гореща и дива
на призрака дала живот.
И нейде все още щастливи живеят
забравили болка, тъга,
но спомнят си още за призрака бледен
и малката роза в снега.
Легендата свърши, дойде тишината,
а нея я слушах в захлас
аз, беден бродяга, таз песен запазих
и днес тук изпях я за вас...
Автор: неизвестен, от нета
понеделник, 13 септември 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)